Иновации и бъдещето на храните

Израснах в град Кубрат, а родът ми е от близкото село Тетово — оттам е и стопанството, което носи семейството ни и днес. Дядовците ми ставаха рано заради животните; аз ставам рано заради имейлите от Брюксел. Разликата е по-малка, отколкото звучи — и в двата случая, ако не станеш навреме, изпускаш възможност.

Гимназията завърших в Русе, с профил „Европейски езици“ — немски, английски, испански. Три чужди езика на шестнайсет години се оказаха добра подготовка за нещо, което тогава не подозирах: цял живот щях да прекарам в превод — между фермера и юриста, между село Тетово и залите в Брюксел, между това, което политиката казва на хартия, и това, което тя означава за човек, който дои овце в пет сутринта.

Продължих с право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ — магистратура с профил „Правосъдие, международно право и международни отношения“, с награда за писмена защита по европейско право и специализация в Португалия по програма „Еразъм“ в Nova University, Лисабон. Докато следвах, работех като адвокат в кантора „Йорданова и Радева“ — договори, искове, обществени поръчки. Сухо занимание на пръв поглед, но там се учиш да четеш закона буква по буква, а не така, както ти се иска да звучи.

После дойде магистратура по дигитализация на земеделието в Аграрния университет в Пловдив — комбинация, която на пръв поглед не се връзва с правото, но точно тя ми дава общия език, на който говоря и с фермера, и с наднационалните възможности по цял свят. По пътя добавих и MBA в Нов български университет с фокус лидерство и управление, програма по устойчивост и Целите за устойчиво развитие в Европейския институт за иновации за устойчивост, а през 2022 г. — executive програма във Варшавския университет за стратегии за интелигентна специализация, насочена именно към иновациите и регулациите в хранителните системи.

Първата ми истинска среща със земеделската политика беше в Народното събрание, в Комисията по земеделие и храни — изготвях становища, участвах в законодателни инициативи и разбрах как един законопроект минава от идея до текст, който важи за цяла страна. После няколко години в Deloitte България — правни консултации, due diligence, структуриране на сделки за чуждестранни инвеститори. Различен свят, но незаменим опит.

От 2019 г. предоставям експертни консултации в Министерството на земеделието и храните като експерт „Стратегическо планиране “. Преговарям законодателни инициативи в Съвета на ЕС и Европейския парламент по Общата селскостопанска политика, работя по подготовката на Механизма за възстановяване и устойчивост — фонда за дигитален и екологичен преход и дигиталните услуги по Farm to Fork — и координирах подготовката на Стратегическия план по ОСП за периода 2023–2027, което на практика означаваше да събера всички заинтересовани страни на една маса.

От 2022 г. съм и член на съвета на EIT RIS по храни и устойчиви хранителни системи — роля, която ме отведе чак до Япония, в глобална мисия за обмен на опит на EIT. Видях отблизо как една от най-иновативните икономики в света подхожда към продоволствената сигурност и се върнах у дома с повече въпроси, отколкото отговори. Точно въпросите ме движат напред.

Лидерска програма в Babson College в Бостън ми подреди мислите между всичко това. Върнах се с едно наблюдение, което не ми даваше мира: у нас идеите не липсват. Липсва структурата, която ги превръща в работещи решения.

През 2023 г. подкрепих Диляна, Ивайло и Марта за построяването именно на тази структура. Идеята беше проста, дори малко неразбираема: регионът ни трябва сам да създава иновации и бизнеси в земеделието, вместо купува чужди. Днес зад Agriventures стоят над 25 подкрепени стартъпа в агрохранителни и биотехнологични иновации и над 900 000 евро привлечено финансиране.

Преподавам и в магистърската програма „Технологично предприемачество“ във Факултета по математика и информатика на Софийския университет, а в Agriventures съм ментор и съветник. Менторствам и в програмата EWA — Жени предприемачи в земеделието и храните. Това е любимата ми част от работата — там теорията среща първия истински клиент и обикновено губи в първия рунд.

В крайна сметка всичко се връща там, където намираш удовлетворение. Земеделието беше мечтата на баща ми, а аз се оказах тази, която остана свързана с нея. Веднъж докоснеш ли се до земята, няма връщане назад.